Когато шибърът се затвори, уплътнителните повърхности могат да разчитат единствено на налягането на средата, за да постигнат уплътнение, което означава, че налягането на средата принуждава уплътнителната повърхност на шибъра към седалката от противоположната страна; това е известно като самозапечатване. Повечето шибъри обаче използват принудително уплътняване, при което е необходима външна сила за притискане на шибъра към седлото при затваряне, за да се осигури плътно уплътнение.
Механизъм на движение: При този тип шибър шибърът се движи линейно заедно със стеблото; те са известни също като шибъри с повдигащо се стебло. Обикновено издигащото се стъбло има трапецовидни нишки; гайка в горната част на клапана и направляващи жлебове на тялото на клапана преобразуват въртеливото движение в линейно движение, трансформирайки работния въртящ момент в работна тяга. При отваряне на вентила преминаването на течността става напълно безпрепятствено, след като шибърът е повдигнат на височина, равна на диаметъра на отвора на клапана; тази специфична позиция обаче не може да се наблюдава визуално по време на работа. На практика, напълно отворената позиция се определя от най-високата точка на стеблото - по-специално, границата на неговото движение нагоре. За да се предотврати захващане, причинено от термично разширение, вентилът обикновено се отдръпва с половин оборот до пълен оборот от максимално отворено положение, за да се установи крайната напълно отворена настройка. По този начин, напълно отворената позиция се определя от местоположението на вратата (т.е. нейното движение). В някои шибъри гайката на стеблото е разположена на самата шибър; завъртането на ръчното колело завърта стеблото, като по този начин повдига портата. Те са известни като шибъри с въртящо се стебло или шибъри с неподвижно стебло.
